
Представи се.
Казвам се Томек Лазаров, по принцип се занимавам с визуални изкуства и медии, а в момента съм издател на списание Harsh!
Какво означава “harsh”?
Самата дума е заредена с противоречия и обединява редица определения, главно в критичния спектър. Директният превод на harsh е - ярък, крещящ, безчувствен, пронизващ и т.н. При англоговорящите предизвиква директно емоционално състояние, а у нас може би, все още малко трудно се запомня.
Как започна всичко?
Всичко започна като текстов файл на компютъра ми. Беше доста невинна идея, просто една от многото. Обикновено разполагам с поне няколко идейни проекта за най-различни неща и се захващам с това, което ме привлича най-много. По-късно сортирах наличната информация, Маньо се включи в проекта и след два-три месеца списанието беше в ръцете ни, като спестявам баналните разкази за трудностите, защото те присъстват при всички.
Каква е концепцията зад HARSH?
Списанието е като „the Golden Disc”, който лети в Космоса, запечатан в неголям спътник, натъпкан с текстове, малко музика и снимки, изпълнени с положителни намерения, които евентуално извънземните трябва да намерят някога. В България все още има много извънземни, някои позитивно настроени, други малко по-кисели от седене пред компютъра, заради които си струва всичко това.
Harsh! онагледява един специфичен диапазон от културни и контра-културни явления, ние се занимаваме главно с тези явления, които липсват или са проблемни и следователно трябва да влязат в диалог с хората.
Повечето от моите добри приятели заминаха в чужбина именно, за да търсят някакви нови усещания и култури, които не са налични тук и сега. Затова ако в най-скоро време всички не спомогнат за развитието на нови и интересни процеси, навярно всички ще си тръгнат до няколко години. Твърде жалко наистина. Все пак надеждата си остава.
Какво те вдъхновява?
Истински ме вдъхновява западната култура в периода от 60-те до ранните 90-те. И по-специално рекламите, изкуствата, литературата и самият начин на мислене. Ретро музиката си е изиграла ролята за тогава и определено не съм неин фен. Не мисля, че в днешно време хората имат какво повече да кажат в сравнение с тогава, всички тези технологии и играчки са най-често в ръцете на неподходящи хора и културният прогрес е застинал като цяло.
За какви хора се прави HARSH?
За такива, които го открият сами. Не залагаме много на рекламата. Много от хората, които стигнат до списанието или списанието стигне до тях, са толкова приятно впечатлени, че веднага се свързват с нас.
Има ли специална връзка между изкуството и това, с което се занимаваш? Каква е тя?
Тя е доста комплексна, имам предвид, че се занимавам с фотография, дизайн, рисуване и още куп визуални изкуства. Мисля, че на този етап смогвам да движа всичко едновременно и си подреждам нещата така, че и за в бъдеще да върша още повече дейности. В крайна сметка животът е само един и е доста консервативно да се занимаваш само с едно нещо. Някои се вкопчват, например, само във фотографията и снимат в продължение на десетилетия, докато накрая не изпаднат в творчески вакуум и всичките тези вложени години изгубват смисъл. Подсъзнателно човек винаги си мисли, че ще има време да стане и такъв и онакъв, а накрая върши едно и също нещо. Едва ли не, в този живот ще съм фотограф, а в другия дизайнер. Други правят две-три години дадено нещо, после им омръзва и се захващат с друго, докато при моя метод винаги има разнообразие, винаги има нещо свежо, появяват се нови вдъхновения, започваш да комбинираш едните техники и умения с друг вид изкуство и получаваш нещо ново. Така малко по малко навлизаш в нещата с течение на времето. По-бавно идва напредъкът, когато се занимаваш с такова голямо разнообразие от дисциплини, но след 10 години имаш тонове разнообразна продукция под всякаква форма.
Какви трудности изпитва талантлив човек като теб в съвременна България?
Трудностите се изразяват в крайно-откритата корупция в рекламните агенции и медиите. Публична тайна е кой има почти стопроцентов монопол върху медийния пазар у нас. Лошият резултат е по сергиите и в телевизията. Те създадоха цяла нация бавноразвиващи се хора. Създадоха се две-три поколения отрепки благодарение на всички тези сензантни медии и реклами, и е странно как никой не говори за това.
Другото нещо е, че всеки обича баналната фраза "не се дава шанс на младите в България", но аз бих я променил на "младите не си дават шанс в България", защото чета всекидневно в интернет нападки за списанието, както и за някои приятели, даващи цялото си налично време и средства, опитвайки се да направят нещо смислено, и се чудя откъде идва всичката тази омраза. При положение, че най-четените вестници и най-гледаните предавания са булевардни медии, използващи единствено сензация като средство за привличане на внимание. След като има Биг Брадър, Music Idol, Шоуто на Азис и други стопяващи мозъците предавания, защо точно решиха някои, че проблемът е при нас?
Какво искаш да промениш в съзнанието на хората?
Искам да покажа мястото, в което всички ние живеем, под малко по-друга перспектива. Да покажа, че има чудесна обстановка, основа и невероятни варианти, чрез които може да се преобрази обликът на българската култура и лайфстайл. Всичко това да е като контракултура на подвеждащи течения като чалгата и изобщо това, в което са взели всички да се превръщат. Дори не мога да му дам определение, по незнайна причина всички искат да се докарат да приличат на някой, опитват се да създадат имидж на човек от XXI век, като наблягат на обличането, фитнеса, автомобилите, заведенията и т.н., без да се опитват дори малко да запълнят огромната културна, класова, социо и незнам си каква още дупка. Тя е огромна. Същинска пропаст. И всичко това е примесено със стабилно количество кич. Евтино щастие. Може би това са така наречените "гъзари", дори наскоро чух термина "псевдо-гъзари" и "супер гъзари" което си е същинска деградация, като имаме предвид, че терминът от негативен смисъл придоби положителен. Това сигурно стана така, защото всеки вече иска да стане "гъзар".
Къде искаш да стигнеш? Какъв се виждаш след 10 години?
Разказват, че най-близкият изход от кризата в България е аерогора София... Не, шегувам се, разбира се. Винаги съм бил оптимист и такъв ще остана. Имам желание да се развивам тук. Разбира се, процесите навсякъде са доста динамични и когато нещо изиграе своята роля, идва следващото предизвикателство, и в подходящия за това момент трябва да се улови вълната. Човек трябва да е адаптивен, за да успява.
Съвет към младите
Да не попадат в капаните на живота. Много хора останаха заключени в тях завинаги. The choice is yours.































































